Как се налагаше българското кисело мляко на японския пазар през годините?
Четирите основни фактора за налагането на българското кисело мляко са специфичната млечнокисела бактерия, името България, производствените технологии и маркетинга. Бактерията и символиката и мистиката, която носи името България, са голяма причина за растежа на продажбите на българско кисело мляко. Друга основна причина за развитие на бранда е използването на най-напреднали технологии, както и добрите маркетингови стратегии и практики. Прилагаме стриктни принципи при маркетиране на българското кисело мляко, като има няколко непроменливи неща – дизайнът на марката, звуковото лого и автентичният вкус. През последните години се опитваме да покрием целия спектър на пазара, за да задоволим вкусовите предпочитания на потребителите и налагаме нови продукти. Така че симбиозата между тези четири основни фактора дава синергичния ефект и ако няма добър баланс между тях, никога нямаше да бъде постигнат този растеж. През първите години имаше проблеми с налагането но продукта, но поддържането на добра комуникация с българската държава и партньори ни позволи да постигнем бурен растеж на продажбите.
Каква част от приходите от продажби на млечния бизнес на Meiji идва от българското кисело мляко?
Около 10%.
Споменахте трудностите в началото. Кои бяха най-големите предизвикателства тогава?
Можем да кажем, че през 70-те и 80-те години преживяхме период на родилни мъки. Налагаше се да променим навиците на хранене на японците и да създадем една нова културна ниша. Може и да звучи странно за българските потребители, но тогава на пазара киселото мляко беше с желатин и сладки и се възприемаше по-скоро като десерт. Така че ни беше много трудно да променим тези стереотипи и да наложим българското мляко като нещо съвсем различно – автентичен продукт, идващ от страна на дълголетници. В резултат на тези 40-годишни усилия и труд днес при население на Япония от 127 милиона продаваме 200 млн. кофички годишно само от обикновеното българско кисело мляко.
Колко голям е маркетинговият бюджет специално на българското кисело мляко?
Грубо казано, заема над 50% от общия маркетингов бюджет на компанията за млечни продукти.
Колко вида продава Meiji в момента на японския пазар на базата на българското кисело мляко?
Точно 26 в четири отделни категории: обикновено, подсладено, с плодов вкус и за пиене.
Колко се промени българското кисело мляко в Япония през последните десетилетия както вкусово, така и като опаковки?
Основните ни усилия бяха насочени да се доближим колкото се може повече до автентичния вкус на българския продукт, но същевременно трябваше да се съобразяваме и с условията на местния пазар. По тази причина подбирахме определени щамове с не толкова висока киселинност. Но все пак, ако сравним нашите продукти с останалите марки в Япония, ще видим, че нашето мляко е най-кисело и най-близко до българското. Друга разлика от българския оригинал е, че не се произвежда овче или козе кисело мляко и на японския пазар няма такива видове продукти. Следим световните тенденции и като цяло се стремим да произвеждаме продукти в златната среда – с мек, леко кисел аромат.
Към кои групи потребители са насочени маркетинговите ви усилия?
Стратегията ни е насочена към покриване на всички сегменти на пазара и позиционираме продуктите си в зависимост от различните предпочитания. Най-общо може да се каже, че обикновеното кисело мляко е насочено към потребители между 40- и 50-годишна възраст. Имаме продукти в малки разфасовки, разработени за нонстоп веригите, които представляват една огромна част от пазара в Япония и са насочени към млади професионалисти между 20 и 30 години. Опитваме се да налагаме и нови продукти като опаковки по четири млека от 180 грама.
Подготвяте ли нови проекти за производствени предприятия във и извън Япония.
Как ще продължи сътрудничеството ви с „Ел Би булгарикум“?
Основните ни усилия на вътрешния пазар са съсредоточени в сектора за пиене, тъй като там се забелязва спад на продажбите и настъпват промени в стила на живот и консумацията. Опитваме се да пуснем нови продукти, които да разширят позициите ни.
Що се отнася до отношенията ни с „Ел Би булгарикум“, мога да кажа, че стратегията ни е да използваме натрупания опит в Япония като трамплин към нови пазари, най-вече в Югоизточна Азия. Смятаме да модифицираме изброените четири основни фактора – млечнокиселата бактерии, името България, производствените технологии и маркетинга, съобразно изискванията и особеностите на пазарите, към които се стремим. Надяваме се да продължим успешното сътрудничество с „Ел Би булгарикум“ при развитието на успешни щамове и да запазим и рекламираме марката България, а с вътрешнофирмени усилия ще се стремим да развиваме технологиите и да нагаждаме маркетинга спрямо местните пазарни условия. Така че тези четири фактора ще претърпят своеобразна еволюция при навлизането на нови пазари. В отношенията ни с „Ел Би булгарикум“ изключително важни са лоялността и взаимното доверие, които са в основата на успеха. Те са извоювани през годините и оттук насетне смятаме да надграждаме.
За кои пазари в Югоизточна Азия става въпрос?
Основните ни усилия са насочени най-вече към Китай, но и към други страни от региона, които реализират растеж.
Източник: в-к Капитал
