Терминът функционални храни се използва, за да се опишат храни или хранителни съставки, приемането на които води до важни физиологични промени в тялото с положителен ефект върху физическото и психическото здраве на консуматора. Произходът на този термин води началото си от Япония, където през осемдесетте години са създадени първите такива храни. Съвременното определение, за това какво представлява функционалната храна, варира значително поради бързото разрастване на функционалните храни извън Япония.
Компонентите на функционалните храни включват пробиотици, пребиотици, витамини и минерали. Тези компоненти присъстват в много разнообразни храни, като кисело мляко и ферментирали продукти, напитки, бебешка храна, дъвки и сладкарски изделия.
Терминът „пробиотик” е използван първоначално, като антоним на думата „антибиотик” и има гръцки произход − от думите „προ” и „βιοτοσ”, коeто в буквален превод означават „за живота”.
Съгласно дефиницията на Световната Здравна Организация [СЗО], пробиотиците са хранителни добавки, приготвени на основата на живи микроорганизми, които прилагани в адекватни количества, оказват благоприятно влияние върху здравето на гостоприемника. Полезните ефекти на пробиотиците се изразяват в подобряване функциите на храносмилателната, дихателната и имунната системи. Те могат да окажат значителен ефект за намаляване инфекциозните заболявания при човека, особено при децата и други високо рискови групи. Пробиотиците подобряват и поддържат вътрешния микробен баланс. Здравословните ефекти, които те оказват са многобройни:
- Подобряват усвояването на хранителните вещества- при по-добро храносмилане е повишено усвояването на минерали и витамини;
- Подпомагат усвояването на лактозата;
- Влияят положително върху вътрешната микрофлора, особено след лечение с антибиотици;
- Предпазват от бактериални и вирусни инфекции на стомашно-чревния тракт (Candida enteritis, Helicobacter pylori и др.);
- Регулират чревната перисталтика;
- Подсилват имунната система;
- Предпазват от ракови заболявания;
- Намаляват катаболитните продукти преработени от бъбреците и черния дроб;
- Предпазват от атеросклероза, като намаляват серумния холестерол;
- Предпазват от остеопороза;
- Подобряват растежа и развитието на детския организъм;
- Подобряват общото здравословно състояние;
- Потискат растежа на патогенната микрофлора;
- Продуцират антитуморни и антимутагенни компоненти в стомаха;
- Променят физиологичното състояние на стомаха, като намаляват рН, ускоряват метаболизма на полезната вътрешна микрофлора, действат върху жлъчните киселини, като причиняват количествени и качествени промени;
Пробиотиците обикновено се състоят от голям брой на един или повече щамове от един и същи вид, или от смесица на няколко вида, които са типични компоненти на нормалната чревна флора.
Първите наблюдения за положителната роля на някои подбрани видове бактерии върху организма са направени от руския биолог Мечников, според който: ″Зависимостта на чревната микрофлора от храната, прави възможно промяната на микрофлората в нашето тяло и заместването на вредните микроби с полезни″. Нобеловият лауреат съобщава, че българските селяни имат средна продължителност на живот 87 години (нещо твърде необичайно за началото на XX в.) и на всеки хиляда души четирима са столетници. Той открива, че една от основните разлики в начина им на живот е ежедневната консумация на ферментирало мляко. В авто-интоксикантната теория, Mечников отбелязва, че човешкото тяло бавно се отравя от токсини, продуцирани от чревни патогени и се забелязва постоянно отслабване на съпротивителните сили при пролиферацията на ентеропатогените. Тези ефекти успешно се елиминират, чрез консумацията на кисело мляко и бактерии, синтезиращи млечна киселина. Изследванията са основани на използването на микроорганизъм, наречен Lactobacillus. bulgaricus. Освен L. bulgaricus, културата съдържа и Streptococcus thermophilus. Прилагането на жива млечнокисела бактерия в киселото мляко под формата на култура la Lactobacilline за пръв път е била изведена на пазара в началото на 20-ти век в Париж. След успеха на продукта, инкорпорирането на пробиотични бактерии е фокусирано върху млечните храни.
Разпространението на антибиотичната резистентност подновява интереса, както на лекарите, така и на учените към употребата на пробиотици. През последните години редица научни изследвания потвърждават ролята им, като част от здравословната храна на човека и животните и като начин за обезпечаване на естествената и сигурна бариера срещу микробните инфекции.
В хранителната индустрия най-широко използваните пробиотични бактерии, принадлежащи към групата на млечнокиселите бактерии, са основно родовете Lactobacillus, Leuconostoc, Pediococcus, Lactococcus, Еnterococcus и само един вид от Streptococcus–S. thermophilus. Използват се и някои бифидобактерии и дрожди, които трябва да са апатогенни и образуващи аскоспори, предимно видове от род Saccharomyces (напр. S. boulardii и S. cerevisiae).
Млечнокиселите бактерии са широко използвани компоненти на пробиотиците. Причините за това са, че те са желани представители на чревната микрофлора и участват в производството на млечни продукти. Пробиотичните щамове могат да бъдат активни и са активни, само когато са в достатъчно количество и отговарят на голям брой критерии.
За да проявят своите функционални качества, пробиотичните бактерии трябва да са доставени на прицелните места в организма в активна и жизнеспособна форма. Тези две свойства – активност и жизнеспособност са задължително условие за постигане на многобройните им благоприятни ефекти. Като пробиотици се използват и сирена, които съдържат активна пробиотична микрофлора. Препоръчителните нива на бактериите трябва да са от 106 КОЕ/мл до 107 и 108 КОЕ/мл. При преработка, съхранение и преминаване през гастро-интестиналния тракт концентрацията на бактерийните клетки се понижава.
Една от най-старите пробиотични храни е Българското кисело мляко. То отговаря на всички изисквания за един пробиотик.
За увеличаване на функционалните свойства на пробиотиците към тях се прибавят полизахаридни съставки наречени пребиотици. Пребиотиците стимулират растежа на определени полезни за организма бактерии. Пробиотиците и пребиотиците са мощни средства за подобряване здравето на човека спрямо специфични чревни разстройства. Продуктът, който се получава при прибавянето на един пребиотик към даден пробиотик се нарича симбиотик. Симбиотикът стимулира селективно растежа и/или метаболизма на един микроорганизъм или на определена група бактерии, които укрепват здравето.
Човек осъществява интимния контакт с външната среда, чрез приеманата храна. С промяната на храната се променя и околната среда в чревния тракт. Бактериите в микробиомата в стомашно-чревния тракт, със своите метаболити са в състояние да променят параметрите на имунната система в организма. Създаването на нови пробиотични продукти със специфично имунологично действие е централна задача в областта на пробиотиците.
Използването на пробиотици няма да замени здравословния начин на живот и балансираната диета, но със сигурност ще укрепи здравето Ви.
