Сайтът „Гласът на Земеделеца“ публиква материал, който анализира данните за изкупеното от „Ел Би Булгарикум“ българско сурово краве мляко. Публикуваме го без редакции.
„Ел Би Булгарикум“ показва как стабилността в млекопроизводството може да започне с предвидимост и да завърши с доверие
Контекст: къде е пазарът на мляко днес?
През последните години българското млекопроизводство се движи по ръба между усилие и оцеляване. Вносното мляко, климатичните сътресения, повишените производствени разходи и демографският срив в много региони създадоха системен натиск. Малките фермери трудно защитават цената си. Големите – трудно планират капацитет. А държавата често остава в ролята на наблюдател.
Според данните за първата половина на 2024 г., общото производство на краве мляко в страната възлиза на около 479 милиона литра. На този фон делът на „Ел Би Булгарикум“ може да изглежда умерен, но когато зад него стои изцяло българска суровина, предвидимост в изкупуването, навременно плащане и ангажимент към икономически уязвими региони, тежестта се променя.
Това е жизненоважно за животновъдния сектор, който все повече изтънява и на места изчезва – не като новина, а като процес.
В сектор с над 200 млекопреработвателни предприятия и сериозен дял на вноса, една компания, която изгражда стабилна връзка с производителите и инвестира в дългосрочни решения, вече не е просто участник. Тя започва да играе системна роля.
Ролята на млекопреработвателите не е просто производствена. Те стават филтър – между суровината и пазара, между натиска и подкрепата. И именно тук присъствието на предприятие като „Ел Би Булгарикум“ започва да тежи различно.
Изкупуване със смисъл, не само в литри
През 2024 г. „Ел Би Булгарикум“ изкупува общо 6 327 035 литра сурово българско краве мляко. Разпределено по месеци, динамиката е следната:
януари – 834 930 литра
февруари – 627 722 литра
март – 581 413 литра
април – 539 283 литра
май – 551 070 литра
юни – 403 013 литра
юли – 360 195 литра
август – 395 436 литра
септември – 429 686 литра
октомври – 507 731 литра
ноември – 527 827 литра
декември – 568 729 литра
Годината е показателна: ясно се откроява сезонен спад през лятото, особено в месеците юни, юли и август, което съвпада с тежкия климатичен фон – суши, високи температури и ограничен достъп до фуражи.
През 2025 г., за първите четири месеца, изкупеното количество възлиза на 2 615 166 литра:
януари – 636 016 литра
февруари – 634 445 литра
март – 624 936 литра
април – 719 769 литра
Сравнено със същия период на 2024 г. (2 583 348 литра), се отчита лек ръст от 1,2%. По-важното е, че темпът е стабилен, без резки спадове, а април 2025 г. е най-силният месец от последните две години след януари 2024 г. Това не е просто възстановяване. Това е устойчивост – превърната в работен ритъм.
Изкупуваното мляко е изцяло българско, като предприятието поддържа трайно присъствие в Северозападна България, а при недостиг адаптира логистиката си към фермери в Добричкия край и други региони. Този модел съчетава икономическа реалност и регионална ангажираност.
Устойчивостта не е обещание. Тя е ненарушим договор с българските фермери.
Когато една държавна фирма плаща навреме, не променя условията си изненадващо и не изчезва при първа нестабилност, тя се превръща в точка на опора. За фермерите това е рядкост. За сектора – ценност.
Живко Живков, изпълнителен директор на „Ел Би Булгарикум“, не позиционира компанията като конкурент на частния сектор. А като инструмент за стабилност. „Нашата роля не е да печелим най-много. А да поддържаме ритъм, който позволява на фермерите да работят, на продуктите да се развиват и на доверието да се възстанови“, коментира той в едно от интервютата си.
Производство, търговия, наука: едно тяло, три посоки
През 2024 г. предприятието удвоява преработката на мляко – от 350–400 до над 700 тона месечно. В рамките на същата година развива нова търговска логика, открива онлайн магазин, засилва присъствието в големите търговски вериги и започва работа по нови продукти с пробиотична насоченост.
Инвестицията в науката е абсолютен приоритет. Дългосрочният договор с японската компания „Мейджи“ не е просто външнополитически жест, а платформа за съвместни изследвания върху български щамове, включително Lactobacillus bulgaricus. В момента в София се изгражда нова лаборатория с най-съвременно оборудване, в която ще работят учени от двете страни. Живков нарича това „не амбиция, а план, който вече работи“.
Истински продукт, реална цена, проследим процес
„Ел Би Булгарикум“ не участва в надпреварата по себестойност. Компанията формира цените си по реални производствени разходи – включително заплати, логистика, развойна дейност и административна тежест. Това прави продуктите по-трудни за конкуриране, но по-лесни за обосноваване.
От началото на мандата си Живко Живков настоява за работа само с българско мляко, спазване на ЗНП стандартите и пълна проследимост по цялата верига – от оборите до търговския обект. Според него това е единственият начин потребителят да получи „не компромис, а увереност“.
Управление, което не говори за стабилност – а я създава
„Ел Би Булгарикум“ не е просто търговска марка. Не е просто мандра. Това е предприятие, в което се събират три равнища – производство, наука и институционална отговорност. В момент, в който секторът търси нов език, за да се защити, компанията предлага действия. Не като декларация, а като последователност.
Затова когато говорим за стабилност в българското животновъдство, е добре да я разпознаваме не само там, където се чува най-силно, а там, където тя се случва всеки месец – в ритъма на изкупеното мляко, в точността на плащанията и в доверието, което не се изисква, а се създава. В „Ел Би Булгарикум“.
В икономика, в която държавната собственост често се възприема като инерция, „Ел Би Булгарикум“ е изключението, което работи не защото просто се адаптира към пазара, а защото създава собствена логика на предвидимост и стабилност.
Това не е резултат на случайност. Видимо е, че зад управлението стоят не изявления, а структура – ритъм, предсказуемост и липса на хаос. Резултатите не изпреварват думите. Те ги заменят. В случая на „Ел Би Булгарикум“, устойчивостта не е състояние. Тя е управленски избор.
Това е рядкост. И точно затова – заслужава внимание.
