Българската бактерия Lactobacillus bulgaricus, известна като „българския бацил“, участва в научни експерименти в Космоса. В рамките на програмата BioNutrients на NASA на борда на Международната космическа станция се изследват ферментационни култури за кисело мляко и кефир, включително Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus, като моделни системи за производство на хранителни вещества в Космоса. NASA съобщи, цитирана от Space.com, че тези култури могат да подпомогнат производството на витамини и нутриенти при дълги космически мисии.
Уникалната симбиоза между Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus е характерна за традиционното българско кисело мляко и стои в основата на този космически експеримент. Тази комбинация създава специфичния вкус, текстура и пробиотични свойства на българското кисело мляко и я прави неповторима в световен мащаб.
Космическата програма BioNutrients на NASA
Проектът BioNutrients изследва как микроорганизми могат да произвеждат хранителни вещества директно в Космоса, създавайки системи за „производство при поискване“ на витамини и хранителни вещества, които липсват при дълги мисии.
В техническата документация на експеримента BioNutrients‑2 сред използваните микроорганизми е посочена ферментационна култура, съдържаща: Streptococcus thermophilus и Lactobacillus bulgaricus.
Тази култура се използва като моделна система за йогуртова ферментация в експериментите на Международната космическа станция. Така в специалната космическа лаборатория на Международната космическа станция се произвежда научна стартова култура, която позволява изучаването на ферментационния процес в микрогравитация.
Астронавтът на NASA и инженер на полета от експедиция 73, Майк Финке, показва производствени пакети, съдържащи изследователски проби за експеримента BioNutrients‑3. Биотехнологичното изследване проучва начини за производство на витамини и хранителни вещества на космически кораби, за да се осигури адекватно хранене при дългосрочни космически мисии. Финке току-що е обработил проби с мая, йогурт и ферментирало мляко, след което ги е съхранил в изследователски инкубатор за последващ анализ. Снимка: НАСА
Симбиозата, която създава българското кисело мляко
Традиционното българско кисело мляко се основава на симбиозата между Streptococcus thermophilus и Lactobacillus bulgaricus, която създава характерния вкус, текстура и пробиотични свойства. Streptococcus thermophilus започва ферментацията и намалява pH на млякото, а Lactobacillus bulgaricus усилва процеса и създава млечна киселина. Тази уникална симбиоза е основата на българското кисело мляко и именно тя се използва в космическите експерименти като моделна йогуртова култура.
Българското кисело мляко като модел за космическо хранене
Ферментацията позволява производство на хранителни вещества с минимални ресурси, като микроорганизмите превръщат прости съставки в ценни нутриенти – процес, полезен при многогодишни мисии. В експериментите на NASA културите за йогурт и кефир се използват като моделни системи за ферментация в микрогравитация, за да се изучава поведението на микроорганизмите и потенциалът им да произвеждат хранителни вещества в Космоса. (ntrs.nasa.gov)
Българската традиция среща бъдещето
Фактът, че бактериите на българското кисело мляко участват в космически експерименти, е символичен мост между традиционната ферментационна култура на България и съвременната наука.
„Ел Би Булгарикум“ е пазител на българската бактерия и притежател на най-голямата колекция от щамове на млечнокисели бактерии и продължава да развива и съхранява това уникално научно и културно наследство. Знанието и опитът, част от които е и „Ел Би Булгарикум“, имат стойност не само за хранителната индустрия на Земята, но и за развитието на устойчиви хранителни системи за бъдещите поколения космически изследователи.
И днес, когато човечеството прави следващите си стъпки към Луната и Марс, българската бактерия – Lactobacillus bulgaricus – вече е част от научната история на Космоса.
